Заверен превод от турски на български (и обратно): какво е, кой го заверява и кога е нужен

Превод и легализация

Заверен превод от турски на български (и обратно): какво е, кой го заверява и кога е нужен

Заверен (официален) превод е превод, чиято вярност се обвързва с конкретен преводач чрез заверка на неговия подпис. В България подписът на преводача обикновено се удостоверява нотариално, а при документи от и за чужбина често е необходим и апостил. Тук обясняваме какво означава това на практика, когато става дума за документи между турски и български език.

Въведение

Когато трябва да представите турски документ пред българска институция или български документ пред турска, рядко е достатъчен „обикновен“ превод. Институциите искат превод, който носи ясна отговорност — тоест такъв, при който е удостоверено кой го е извършил и че подписът под него е автентичен. Точно това наричаме заверен или официален превод. Термините често се смесват, а към тях се добавят и „апостил“ и „легализация“, което лесно води до объркване и до връщане на документи на гишето.

В този материал разделяме нещата стъпка по стъпка: какво точно е заверен превод, кой има право да го изготви, как се заверява подписът на преводача след промените в правилата, каква е ролята на апостила и в каква последователност се извършват отделните действия. Правилата в тази област са се променяли през годините и могат да бъдат тълкувани различно от отделните институции, затова накрая посочваме и къде да проверите актуалния ред, преди да предприемете действия.

Какво е заверен (официален) превод

„Заверен превод“ и „официален превод“ на практика описват едно и също нещо: превод на документ, при който е удостоверено кой е преводачът и че подписът под превода е автентичен. За разлика от свободния или информативния превод, официалният превод е обвързан с конкретно лице, което носи отговорност за верността на текста, и обикновено е физически прикрепен към копие (или към оригинала) на изходния документ.

Важно е да се разграничат няколко понятия, които звучат близко, но означават различни неща:

Когато една институция поиска „официален превод с нотариална заверка“, тя обикновено има предвид превод, върху който подписът на преводача е нотариално удостоверен. Точно тази комбинация е стандартът за повечето официални цели в България.

Кой може да прави официален превод

В България не съществува единен държавен статут „заклет преводач“ по начина, по който той е уреден в някои други държави с публичен регистър и полагане на клетва пред съд. Терминът „заклет преводач“ се използва разговорно, но не съответства на отделна държавна професионална регистрация със самостоятелен закон.

На практика официалните преводи се извършват от преводачи, които владеят съответната езикова двойка (в случая турски и български) и чиято самоличност и подпис могат да бъдат удостоверени при заверката. Преводачът декларира, че владее езика и че е извършил верен и пълен превод, и полага подписа си, който след това се заверява по установения ред. Именно заверката на подписа — а не самопровъзгласяването „заклет“ — придава на превода официална тежест пред институциите.

Затова, когато избирате кой да изготви документа ви, по-съществено е дали преводът може да бъде надлежно заверен за конкретната ви цел (нотариално и/или по реда на Министерството на външните работи), отколкото самото название, което се използва в рекламата.

Как се заверява подписът на преводача (нотариус или по реда на МВнР)

Заверката на подписа на преводача е ключовата стъпка, която превръща обикновения превод в официален. Тук се крие и най-честото объркване, защото редът се промени през последните години.

За документи, предназначени за употреба в България. Подписът на преводача върху превода се удостоверява нотариално — тоест преводачът се явява пред нотариус, който заверява автентичността на подписа му. Този ред важи в цялата страна и означава, че заверката може да се извърши при всеки действащ нотариус, а не само централизирано. Тази промяна беше въведена с изменение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, влязло в сила от 1 март 2018 г. Преди това заверката на подписа на преводача се извършваше основно по административен ред от Министерството на външните работи.

За документи, предназначени за употреба в чужбина. Когато български документ и неговият превод ще се използват извън страната, подписът на преводача може да се удостоверява по реда на Министерството на външните работи, ако това се изисква от държавата, в която документът ще бъде представен. В такива случаи заверката на подписа често се комбинира с апостил (виж по-долу).

Тъй като изискванията се различават според това дали документът е „входящ“ (от Турция за България) или „изходящ“ (от България за Турция), препоръчително е предварително да уточните с приемащата институция какъв точно вид заверка очаква тя. Един и същ документ понякога изисква различно оформяне в зависимост от органа, пред който ще бъде подаден.

Апостил: какво е и как се съчетава със заверения превод

Апостилът е отделна процедура от превода и от заверката на подписа на преводача, макар често да се налага и трите да се комбинират.

Апостилът удостоверява автентичността на подписа и качеството, в което е действало лицето, подписало публичния документ — например длъжностното лице, издало акт за раждане, или нотариусът, извършил определено удостоверяване. Той се прилага между държавите, страни по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. За държавите по тази конвенция апостилът заменя по-тежката консулска легализация.

Турция и България. И двете държави са страни по Хагската конвенция. За България конвенцията е в сила от 30 април 2001 г., а Турция също е сред договарящите държави. Практическото следствие е важно: за документ, издаден в Турция и предназначен за България (или обратно), по правило е достатъчен апостил от компетентния орган на държавата на произход, а не консулска легализация.

Кой поставя апостила. Апостилът се поставя от компетентния орган на държавата, издала документа. В България, според вида на документа, това са различни органи — например Министерството на правосъдието за актове на съдилища и нотариуси, Министерството на външните работи за други публични актове, и съответният орган в сферата на образованието за дипломи и удостоверения за образование. За турски документ апостилът се поставя от компетентния турски орган в Турция, а не в България.

Правилната последователност

Редът на действията има значение и грешка тук е сред най-честите причини за връщане на документи:

  1. Апостил върху оригиналния документ — поставя се в държавата на произход, преди превода. Например турски акт за раждане първо получава апостил в Турция.
  2. Превод на документа заедно с апостила — преводът обхваща както съдържанието на документа, така и текста на апостила.
  3. Заверка на подписа на преводача — нотариална в България за вътрешна употреба, или по реда на МВнР, когато документът е за чужбина.

Тази последователност е ориентировъчна. За конкретни документи и институции понякога се изисква различен ред или допълнителни стъпки, затова проверете изискванията предварително.

Кога е нужен заверен превод (примери)

Заверен превод се изисква най-често, когато документ трябва да породи правни последици пред институция. Типични случаи между турски и български са:

Общото между тези случаи е, че приемащата институция трябва да е сигурна както в съдържанието, така и в отговорността зад превода — затова свободният превод не е достатъчен.

Специфика при документи между турски и български

Двупосочният поток от документи между Турция и България е сред най-честите в практиката — заради роднински връзки, двойно гражданство, трудова миграция, имоти и пенсии от двете страни на границата. Това създава някои повтарящи се особености:

Чести грешки, които водят до отказ

Често задавани въпроси

Каква е разликата между заверен превод и апостил?

Заверен превод удостоверява кой е преводачът и че подписът под превода е автентичен. Апостилът удостоверява автентичността на подписа и печата върху публичния документ (или нотариалното удостоверяване) за международна употреба. Това са две отделни неща и често се налага да се комбинират.

Има ли „заклет преводач“ в България?

Терминът се използва разговорно, но в България не съществува единен държавен статут и публичен регистър на „заклети преводачи“, както в някои други държави. Официалната тежест идва от заверката на подписа на преводача — нотариална или по реда на МВнР — а не от самото название.

Трябва ли да заверявам подписа на преводача при нотариус?

За документи, предназначени за употреба в България, заверката на подписа на преводача обикновено се извършва нотариално. За документи за чужбина може да се изисква заверка по реда на Министерството на външните работи. Проверете какво очаква конкретната институция.

Турски документ за България има ли нужда от апостил?

По правило да — тъй като Турция и България са страни по Хагската конвенция, за турски публичен документ обикновено се поставя апостил от компетентния орган в Турция, преди документът да бъде преведен и подписът на преводача да бъде заверен в България.

В какъв ред се извършват преводът, заверката и апостилът?

Ориентировъчно: първо апостил върху оригинала в държавата на произход, след това превод (заедно с апостила) и накрая заверка на подписа на преводача. Конкретният ред може да се различава според документа и институцията.

Правна информация: Настоящият материал има само информативен характер и не представлява правен съвет. Редът за заверка на преводи, за нотариалната заверка на подписа на преводача и за апостила е нормативно уреден и може да се променя, а отделните институции могат да имат различни изисквания за конкретния случай. Преди да предприемете действия, проверете актуалните изисквания при съответния нотариус, при Министерството на външните работи и при институцията, пред която ще подавате документа.

Източници

Свързани статии

Блог