Апостил и легализация на документи между България и Турция: кой орган, кога и как

Превод и легализация

Апостил и легализация на документи между България и Турция: кой орган, кога и как

България и Турция са страни по Хагската конвенция от 1961 г., затова за движение на документи между двете държави е достатъчен апостил — не се изисква консулска легализация. В това ръководство обясняваме разликата между апостил и легализация, кой български орган поставя апостил според вида на документа и в какъв ред се извършват апостилът и заверенияt превод.

Въведение

Когато трябва да представите български документ пред турска институция или турски документ пред българска, почти винаги възниква един и същ въпрос: какво точно е нужно, за да бъде документът признат в другата държава. Много хора смятат, че процедурата е сложна и минава през посолства и консулства, но между България и Турция това отдавна не е така.

И двете държави са страни по Хагската конвенция от 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи. Това означава, че вместо тежка консулска легализация е достатъчно едно удостоверение — апостил. В следващите редове ще видите ясно кой орган в България поставя апостил според вида на документа, кога е нужен заверен превод и в какъв ред трябва да се извършат стъпките, за да не се налага да повтаряте процедурата.

Апостил или легализация: каква е разликата

Двете понятия често се използват като синоними, но означават различни неща.

Легализацията е по-старата и по-тежка процедура. При нея документът трябва да премине през няколко институции — най-често издаващия орган, съответното министерство и накрая посолството или консулството на държавата, в която документът ще се използва. Всяка институция потвърждава подписа и печата на предходната. Процесът е дълъг, минава през дипломатическо представителство и може да отнеме време.

Апостилът е опростена форма на удостоверяване, въведена именно за да замени тази верига. Представлява стандартизирано правоъгълно удостоверение (по образец от Хагската конвенция), което се поставя директно върху оригиналния документ или на отделен лист, здраво прикрепен към него. Апостилът потвърждава автентичността на подписа, качеството, в което е действало подписалото лице, и когато е приложимо — печата или марката върху документа. Веднъж поставен, апостилът се признава от всички държави — страни по конвенцията, без да е необходимо каквото и да е допълнително заверяване от посолство.

Ключовата практическа разлика: при апостил не се минава през посолство или консулство. Един орган в държавата, издала документа, поставя апостила и с това удостоверяването приключва.

Защо между България и Турция е достатъчен само апостил

България се присъединява към Хагската конвенция от 1961 г. и за нея тя влиза в сила на 29 април 2001 г. Турция ратифицира конвенцията по-рано — за нея тя е в сила от 29 септември 1985 г. Тъй като и двете държави са страни по един и същ международен договор, помежду им действа режимът на апостила.

От това следва важен извод, който спестява време и разходи: за документ, издаден в България и предназначен за Турция (или обратно), не е необходима консулска легализация. Достатъчен е апостил, поставен в държавата, издала документа. Не е нужно документът да минава през турското посолство в София или през българското дипломатическо представителство в Турция само за да бъде удостоверен.

Единственото допълнително действие, което почти винаги остава необходимо, е заверен превод на езика на държавата, в която документът ще се използва — тъй като апостилът удостоверява произхода на документа, но не го превежда.

Кой орган в България поставя апостил

Това е най-често бърканата част. В България апостил не се поставя от едно-единствено място. Компетентният орган зависи от вида на документа. Има три основни органа:

1. Министерство на външните работи (МВнР)

МВнР поставя апостил върху документите, които не попадат в компетентността на другите два органа. Това е най-широката категория и включва:

Официалната информация за заверки и легализации се публикува от МВнР на mfa.bg.

2. Министерство на правосъдието (МП)

Министерството на правосъдието поставя апостил върху актовете на съдилищата и на нотариусите. Тук попадат например:

Тоест, ако документът ви е нотариално заверен (много често това важи за пълномощни и декларации), апостилът се поставя от Министерството на правосъдието, а не от МВнР.

3. НАЦИД — за образователни документи

За образователните документи компетентен е Националният център за информация и документация (НАЦИД). От 1 януари 2017 г. именно НАЦИД поставя апостил върху документите за образование и квалификация, издадени от висши училища, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и от Министерството на образованието и науката. Тук попадат:

Затова, ако представяте пред турска институция българска диплома, апостилът се търси от НАЦИД, а не от МВнР или МП.

Практическо обобщение: гражданско състояние и общински/административни документи → МВнР; съдебни и нотариални актове (вкл. пълномощни) → Министерство на правосъдието; дипломи и образователни документи → НАЦИД.

Български документ за използване в Турция: стъпка по стъпка

Когато български документ трябва да бъде представен пред турска институция (нотариус, съд, университет, работодател, служба по гражданско състояние и др.), процедурата обикновено е следната:

  1. Сдобиване с оригиналния документ в подходящата форма. За някои документи е нужно актуално издание (например ново удостоверение за раждане), а за нотариални документи — нотариална заверка.
  2. Поставяне на апостил в България от компетентния орган според вида на документа — МВнР, Министерство на правосъдието или НАЦИД (виж разпределението по-горе).
  3. Заверен превод на турски език. След като документът е с апостил, той се превежда на турски. За използване в Турция преводът обикновено трябва да бъде извършен от заклет преводач и заверен според турските изисквания, за да бъде приет от съответната институция.

Важно: апостилът се поставя първо, а преводът — след това. Причината е, че самият апостил е част от документа и също подлежи на превод. Ако преведете документа преди да е апостилиран, апостилът ще остане непреведен и институцията може да не приеме комплекта.

Турски документ за използване в България: стъпка по стъпка

В обратната посока принципът е огледален:

  1. Сдобиване с турския документ и при нужда нотариална заверка според турските правила.
  2. Поставяне на апостил в Турция от компетентния турски орган. И тук важи режимът на Хагската конвенция — достатъчен е апостил, не се изисква легализация през българско представителство.
  3. Заверен превод на български език. След апостилирането документът се превежда на български и преводът се заверява така, че да бъде приет от българската институция, пред която ще се представи (общинска служба, съд, университет, работодател и др.).

Отново редът е важен: първо апостил в държавата на произход, после заверен превод на езика на държавата, в която ще се използва документът.

Значението на заверения превод

Апостилът удостоверява, че документът е автентичен, но не решава езиковия проблем. Турска институция не работи с документ на български, както и българска институция — с документ на турски. Тук идва ролята на заверения превод.

Заверен превод не е обикновен превод. Той трябва да бъде изготвен така, че съответната институция да го признае — с необходимите заверки, точно съответствие с оригинала и коректно предаване на имена, дати, номера и печати. Дори малка неточност — например разминаване в изписването на име спрямо документа за самоличност — може да доведе до отказ и до повторно преминаване през цялата процедура.

При двойката български–турски има допълнителни особености: транслитерация на имена, различия в административната терминология и специфични формати на документите за гражданско състояние, дипломите и пълномощните. Затова е важно преводът да се извършва от преводач, който познава и двете системи и изискванията на приемащите институции.

TercümExpert изготвя именно такива заверени преводи между български и турски. Работим честно: ако за конкретния ви документ е нужна допълнителна заверка или конкретна институция изисква специфичен формат, ще ви кажем това предварително, за да не губите време и средства.

Най-често апостилирани документи

В практиката между България и Турция най-често се срещат три групи документи:

За всяка от тези групи важи едно и също правило за реда: апостил → заверен превод.

Често задавани въпроси

Нужна ли е консулска легализация за документ между България и Турция?

Не. И България, и Турция са страни по Хагската конвенция от 1961 г., затова е достатъчен апостил, поставен в държавата, издала документа. Не се минава през посолство или консулство само за удостоверяване.

Кой орган в България поставя апостил върху моя документ?

Зависи от вида на документа: МВнР — за актове за гражданско състояние и документи от общини и ведомства; Министерство на правосъдието — за актове на съдилищата и нотариусите (включително нотариално заверени пълномощни); НАЦИД — за образователни документи и дипломи.

Първо превод ли се прави или първо апостил?

Първо се поставя апостилът, а след това се извършва заверенияt превод. Така апостилът също влиза в превода и институцията получава пълен комплект.

На кой език трябва да е преводът?

На езика на държавата, в която ще се използва документът. За използване в Турция — заверен превод на турски; за използване в България — заверен превод на български.

Апостилът има ли срок на валидност?

Самият апостил по принцип няма собствен срок. Ограничения обаче може да има самият документ — например някои удостоверения за гражданско състояние се изискват в актуално издание. Затова винаги проверявайте изискванията на институцията, пред която ще представяте документа.

Правна информация: Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен съвет. Компетентният орган за поставяне на апостил и конкретните изисквания се различават според вида на документа и институцията, пред която ще се използва, и правилата могат да се променят. Преди да предприемете действия, потвърдете актуалната процедура пред съответния компетентен орган — МВнР, Министерството на правосъдието или НАЦИД — както и пред приемащата институция.

Източници

Свързани статии

Блог