Превод на документи за турски институции: заклет превод, нотариус и апостил стъпка по стъпка
Заклет и нотариален превод
Как да преведете акт за раждане, диплома или пълномощно за турски институции – и турски документи за България. Заклет превод, нотариус и апостил, обяснени просто.
Въведение
Ако предстои да представите български документ пред турска община, съд или университет – или обратното, турски документ пред българска институция – рано или късно ще се сблъскате с трите думи, които объркват всички: заклет превод, нотариална заверка и апостил. На пръв поглед звучат като едно и също нещо, но всяко от тях решава различен проблем и се прави в различен ред. Сгрешите ли последователността, документът ви се връща и започвате отначало. В това ръководство подреждаме нещата така, както реално се случват на гишето – в двете посоки.
Преместване в Турция, брак с турски гражданин, наследство от близък, записване в турски университет или откриване на фирма – всички тези ситуации имат едно общо нещо. Изискват български документ да бъде разбран и признат от турска институция. А турската институция не приема лист на кирилица с обяснението „това е акт за раждане". Иска документа на турски, преведен от оторизиран преводач и оформен по правилата.
Същото важи и в обратната посока. Турски акт за брак, диплома от истанбулски университет или пълномощно, заверено при турски нотариус (*noter*), няма стойност пред българска община, докато не мине през превод и заверка у нас.
Нека разплетем целия процес.
Трите понятия, които трябва да различавате
Преди да тръгнете накъде и да е, разберете какво прави всяко от следните три неща. Те не се заместват – често се комбинират.
- Апостил – международен печат, който удостоверява, че самият документ е автентичен и е издаден от реален орган. И България, и Турция са страни по Хагската конвенция, затова между двете държави се използва апостил, а не тежката консулска легализация през посолство. Това е добра новина – процедурата е по-кратка и по-евтина.
- Заклет превод (на турски *yeminli tercüme*) – превод, изготвен от преводач, който има официален статут и носи отговорност за верността му. В Турция това е заклетият преводач (*yeminli tercüman*); в България – преводач, вписан към съответния регистър.
- Нотариална заверка – нотариусът удостоверява подписа на преводача (а понякога и верността на копието). Тя превръща превода в документ с официална тежест.
Простата логика е такава: апостилът доказва, че документът е истински; заклетият превод го прави разбираем; нотариусът гарантира кой е превел.
Обърнете внимание и на реда: първо апостил, после превод, накрая заверка. Този ред не е формалност – когато го спазите, апостилът също се превежда заедно с документа и институцията вижда една свързана преписка, а не два отделни листа, единият от които е на непознат за нея език.
Посока 1: Български документи за турски институции
Това е най-честият случай – гурбетчии, смесени бракове, покупка на имот в Турция, записване в турско училище.
Стъпка 1 – Извадете документа в правилния вид
За актовете за гражданско състояние (акт за раждане, акт за брак, удостоверение за семейно положение) поискайте от общината дубликат/многоезично извлечение за чужбина, а не стар оригинал отпреди години. Общините издават актуален препис за минути, ако раждането или бракът са регистрирани след 2000 г.
Стъпка 2 – Поставете апостил (преди превода!)
Това е моментът, в който повечето хора грешат. Апостилът се поставя, докато документът е още на български – така апостилът също влиза в превода. Компетентният орган зависи от вида документ:
- Актове за раждане, брак, смърт и други общински документи – апостил от Министерството на външните работи.
- Дипломи и образователни удостоверения – апостил от Министерството на образованието и науката (през НАЦИД).
- Съдебни решения, нотариални актове, пълномощни, свидетелства за съдимост – апостил от Министерството на правосъдието.
Стъпка 3 – Заклет превод на турски
Сега документът заедно с апостила се превежда на турски от заклет преводач. Тук качеството не е козметика: турските служители сверяват имена, дати и номера буква по буква. Едно разминаване в изписването на име между паспорт и превод е достатъчно преписката да спре.
Стъпка 4 – Нотариална заверка / оформяне за Турция
В зависимост от институцията, която ще приеме документа, може да се наложи преводът да бъде заверен от турски нотариус (*noter tasdiki*) вече на място в Турция, или да се оформи през българския нотариус преди изпращане. Затова е важно предварително да знаете точно коя институция ще получи документа – изискванията на една община и на един университет не са еднакви.
Посока 2: Турски документи за България
Обратната посока следва същата логика, но органите са различни.
Стъпка 1 – Апостил в Турция
Турският документ първо получава апостил в Турция, преди да напусне страната. За административните документи (актове от *nüfus müdürlüğü*, т.е. службата по гражданско състояние) апостилът се поставя от областната управа (*Valilik*) или подведомствената администрация (*Kaymakamlık*). За съдебните документи – от съответния съд.
Стъпка 2 – Заклет превод на български
Апостилираният турски документ се превежда на български от заклет преводач. Ако документът вече е у вас в България, това става тук – не е нужно да се връщате в Турция.
Стъпка 3 – Нотариална заверка на превода
За употреба пред българска институция подписът на преводача се заверява нотариално (или през дирекция „Консулски отношения" на МВнР, когато институцията го изисква). Едва тогава турската диплома или акт за брак имат стойност пред българската община, съд или университет.
Пример от практиката
За да стане нагледно, ето един типичен сценарий. Българка се омъжва за турски гражданин и двойката иска да регистрира брака и в Турция, за да получи съпругата разрешение за пребиваване. Първо се вади удостоверение за семейно положение от българската община в актуален вид. После се поставя апостил от Министерството на външните работи. Следва заклет превод на турски заедно с апостила. Накрая, вече в Турция, документът се представя пред *nüfus müdürlüğü*, като при нужда преводът се заверява от турски нотариус. Пропуснете ли апостила в началото, турската служба връща преписката – и всичко започва отначало, този път с двойно повече чакане.
Същият модел важи за наследствени дела, признаване на диплома (*denklik*) или пълномощно за продажба на имот. Сменят се само органът, който издава апостила, и институцията, която приема документа.
Кои документи най-често се превеждат
Независимо от посоката, това са документите, които виждаме почти всеки ден:
- Актове за гражданско състояние – акт за раждане, акт за брак, удостоверение за семейно положение, акт за смърт.
- Образователни – дипломи, академични справки, ученически удостоверения (за признаване или *denklik*).
- Правни – пълномощни, декларации, съдебни решения, свидетелства за съдимост.
- Лични и статусни – удостоверения за постоянен адрес, за наследници, извлечения от регистри.
Най-честите грешки, които струват време
- Превод преди апостил. Тогава апостилът остава непреведен и се налага втори превод.
- Разминаване в изписването на имена. Името в превода трябва да съвпада с това в паспорта, не с фонетичен вариант.
- Стар оригинал вместо актуален препис. Много институции искат документ, издаден в последните 6 месеца.
- Гадаене какво иска институцията. Една община иска нотариус, друга – само заклет превод. Питайте предварително.
- Изпуснат срок на валидност. Свидетелството за съдимост и удостоверението за семейно положение често важат само няколко месеца – извадете ги, когато сте готови да подадете, не месеци предварително.
Колко струва и от какво зависи цената
Цената на един пакет „документ за Турция" се формира от няколко елемента, а не от един. Първо е самият заклет превод, който зависи от обема и вида на документа – кратък акт за раждане е по-евтин от многостранична съдебна преписка. Второ е нотариалната заверка, чиято такса е фиксирана за подпис. Трето е апостилът, като таксата зависи от органа, който го поставя. Спешните поръчки обикновено се таксуват допълнително.
Добрата новина е, че за стандартните документи – акт за раждане, акт за брак, диплома – процесът е предвидим и цената е ясна предварително. Точно затова си струва да поискате оферта за конкретния документ, вместо да съдите по обща тарифа.
Често задавани въпроси
Трябва ли ми апостил, ако документът е за Турция?
В повечето случаи – да. И България, и Турция признават апостила, така че той заменя пълната консулска легализация. Добавете апостила, преди документът да бъде преведен, за да влезе и той в превода.
Каква е разликата между заклет превод и нотариална заверка?
Заклетият превод (*yeminli tercüme*) гарантира, че текстът е преведен вярно от оторизиран преводач. Нотариалната заверка удостоверява подписа на този преводач. Много институции искат и двете – заедно, не поотделно.
Мога ли да преведа турски документ, докато съм в България?
Да. Ако документът вече е апостилиран в Турция, преводът на български и нотариалната заверка се правят изцяло у нас. Не е нужно да пътувате обратно.
Колко време отнема цялата процедура?
Самият заклет превод обикновено е готов за 1–2 работни дни. Апостилът зависи от органа, който го издава. Затова започнете от апостила и оставете превода за накрая – така избягвате повтаряне на стъпки.
Оформянето на документи за друга държава изглежда объркващо само докато някой не подреди стъпките вместо вас. Ако не сте сигурни кое от трите – апостил, заклет превод или нотариус – ви трябва, най-бързият път е да попитате, преди да платите за нещо излишно.