Признаване на чуждестранни актове за гражданско състояние в България (раждане, брак, развод) и превод

Гражданско състояние

Признаване на чуждестранни актове за гражданско състояние в България (раждане, брак, развод) и превод

Ако раждане, брак, смърт или развод са настъпили в чужбина — например в Турция — те не се вписват автоматично в българските регистри. За да имат действие у нас, чуждестранният акт трябва да бъде пресъставен в общината по постоянен адрес, а чуждестранното решение за развод — признато по реда на Кодекса на международното частно право. И в двата случая законът изисква апостил (или легализация) и заверен превод на български език.

Въведение

Български граждани, които живеят, сключват брак, стават родители или се развеждат в чужбина, често откриват едва при връщането си, че тези събития не са отразени в българските регистри по гражданско състояние. Един акт за раждане, издаден в Турция, или едно съдебно решение за развод, постановено от чуждестранен съд, сами по себе си не променят статуса на лицето пред българската администрация. За да породят действие у нас — при издаване на български документи за самоличност, при промяна на семейно положение или при последващ брак — е необходима отделна процедура.

Тази статия обобщава, въз основа на официалната информация на Министерството на външните работи (МВнР), на Единния портал за електронни административни услуги (egov.bg) и на общинските администрации, как се пресъставя чуждестранен акт за гражданско състояние в България, кога и как се признава чуждестранно решение за развод, какви са изискванията за апостил и заверен превод и какви практически особености има при документи, издадени в Турция.

Защо чуждестранните актове не действат автоматично в България

Когато гражданско събитие — раждане, сключване на брак, смърт или развод — настъпи извън територията на Република България, то се документира от чуждестранния орган по местните правила. Този документ е валиден там, където е издаден, но българските регистри по гражданско състояние не го отразяват от само себе си. Докато не бъде извършена съответната процедура, за българската администрация събитието на практика „не съществува" в официалните записи.

Това има конкретни последици. Дете, родено в чужбина от български родител, се нуждае от пресъставен български акт за раждане, за да получи ЕГН и документи за самоличност. Брак, сключен пред чуждестранен орган, трябва да бъде отразен, за да се промени семейното положение в българските регистри. Развод, постановен от чуждестранен съд, не позволява сключване на нов брак в България, докато не бъде признат по надлежния ред. Именно затова законодателят е предвидил два различни механизма: пресъставяне на чуждестранния акт за гражданско състояние и признаване на чуждестранното съдебно решение.

Пресъставяне на акт за раждане, брак или смърт

За актовете за раждане, брак и смърт, съставени от компетентен чуждестранен орган, приложимата процедура е пресъставянето им в български регистър. Правното основание се съдържа в Закона за гражданската регистрация (ЗГР) — чл. 72, ал. 3 във връзка с чл. 70, ал. 1. Процедурата се извършва безплатно, а по данни на общинските администрации обичайният срок за издаване е около седем дни.

Къде се подава. Компетентен е органът по гражданско състояние в общината по постоянния адрес на лицето в България. За акт за раждане това по правило е постоянният адрес на майката или на българския родител; за акт за брак — постоянният адрес на съпруга, който е български гражданин. Заявлението може да се подаде лично или чрез упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. Според информацията на МВнР документите могат да бъдат представени и чрез българското дипломатическо или консулско представителство в държавата, където е настъпило събитието, което след това ги препраща към компетентната община в България.

Шестмесечният срок. МВнР препоръчва българските граждани да уведомят дипломатическото или консулското представителство за настъпило в чужбина гражданско събитие в 6-месечен срок от съставянето на съответния чуждестранен акт. Пропускането на този срок не лишава лицето от правото да поиска пресъставяне по-късно, но може да усложни и забави процедурата, затова е добре тя да не се отлага.

Необходими документи. По правило се представят:

Общинската администрация пресъздава въз основа на представените документи еквивалентен български акт за гражданско състояние. Оттам нататък лицето може да получава български удостоверения (за раждане, за сключен граждански брак и др.) на общо основание.

Апостил или легализация — и защо е задължителен заверен превод

Един чуждестранен документ не се приема от българската администрация само защото е официален в държавата, която го е издала. Той трябва да премине през заверка, която удостоверява автентичността му, и да бъде преведен.

Апостил. За държавите — страни по Хагската конвенция от 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, е достатъчен апостил (Apostille) — специално удостоверение, поставяно от компетентния орган в държавата на издаване. Турция е страна по тази конвенция, което означава, че турските актове за гражданско състояние се снабдяват с апостил, а не с пълна консулска легализация.

Легализация. За държавите, които не са страни по Хагската конвенция и с които България няма договор за правна помощ, освобождаващ от формалности, се прилага пълна консулска легализация.

Многоезични извлечения. Според информацията на МВнР многоезичните извлечения от актове за гражданско състояние (Формуляр A/B/C), издавани по Виенската конвенция от 1976 г. относно издаването на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, не изискват апостил или легализация в държавите — страни по конвенцията. Тъй като Турция също издава такива международни извлечения, това може да опрости оформянето — но е разумно предварително да се потвърди пред конкретната община дали ще приеме извлечението в тази форма.

Заверен превод. Независимо от начина на заверка, чуждестранният документ трябва да бъде придружен от заверен превод на български език, извършен от правоимащ преводач; подписът на преводача при необходимост се удостоверява по надлежния ред. Преводът не е формалност — той е условие документът изобщо да бъде разгледан. Особено важно е имената, датите и номерата в превода да съвпадат точно с тези в българските регистри и документи за самоличност, тъй като всяко разминаване (например различна транслитерация на име) може да доведе до отказ или до искане за допълнителни документи.

Признаване на чуждестранно решение за развод

Разводът се различава съществено от раждането и брака, защото по правило се постановява със съдебно решение (или в някои държави — с акт на друг орган). Такова решение не се „пресъздава" като акт, а се признава по реда на Кодекса на международното частно право (КМЧП).

Признаване по административен ред. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КМЧП признаването на чуждестранно решение се извършва от органа, пред който то се предявява. На практика това означава, че за целите на отразяване на развода в акта за граждански брак признаването може да стане инцидентно, по административен ред, от длъжностното лице по гражданското състояние в общината. Заявителят подава заявление на основание чл. 118, ал. 1 от КМЧП, придружено с необходимите документи, и общината отразява промяната в семейното положение.

Признаване по съдебен ред. Когато има спор относно условията за признаване (чл. 118, ал. 2 от КМЧП) или когато се иска допускане на изпълнението на чуждестранното решение, компетентен е Софийският градски съд по исков ред. Тоест не всеки развод се признава пред общината — при усложнения или оспорване пътят минава през съда.

Изисквания по ГПК. Съгласно чл. 621 от Гражданския процесуален кодекс чуждестранното решение се признава въз основа на препис от решението, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, че решението е влязло в сила по правото на съответната държава. И тук важат общите изисквания за апостил или легализация и заверен превод на български език.

Важно за държавите от ЕС. За съдебни решения за развод, постановени в държава — членка на Европейския съюз, се прилага специален режим на признаване по правото на ЕС, който е различен и по правило по-облекчен. Настоящата статия разглежда преди всичко решения, постановени извън ЕС — какъвто е случаят с Турция.

Практически бележки за документи, издадени в Турция

Тъй като голяма част от нашите клиенти работят именно с турски документи, ето основните практически моменти:

Ролята на заверения превод и къде е границата

В TercümExpert изготвяме заверен превод на актове за раждане, брак и смърт, както и на съдебни решения за развод, между български и турски език, съобразен с изискванията на общинските администрации и съдилищата. Освен самия превод следим за формалната изрядност на документа — съответствие на имена, дати и номера с българските ви документи — и ви насочваме прозрачно кои заверки (апостил или легализация) са необходими.

Оставаме обаче в своята област — превода. Преценката дали конкретно решение подлежи на признаване по административен или по съдебен ред, както и правният анализ на вашия случай, са въпроси на общинската администрация, на МВнР и, при нужда, на адвокат. Добре подготвената преписка с безупречен заверен превод ще ви спести време и повторни визити.

Често задавани въпроси

Автоматично ли се признава в България акт за раждане, издаден в чужбина?

Не. Чуждестранният акт за раждане трябва да бъде пресъставен в български регистър от общината по постоянния адрес на родителя, на основание ЗГР. За целта се представят оригиналният акт с апостил (или легализация) и заверен превод на български. Едва след пресъставянето детето получава български акт за раждане и ЕГН.

В какъв срок трябва да съобщя за събитие, настъпило в чужбина?

МВнР препоръчва уведомяване на дипломатическото или консулското представителство в 6-месечен срок от съставянето на чуждестранния акт. Пропускането на срока не отнема правото на пресъставяне по-късно, но може да усложни и забави процедурата.

Как се признава развод, постановен от чуждестранен съд?

По реда на КМЧП. За отразяване на развода в акта за граждански брак признаването може да стане по административен ред от длъжностното лице по гражданското състояние в общината (чл. 118, ал. 1 от КМЧП). При спор относно признаването или при искане за допускане на изпълнение компетентен е Софийският градски съд. Необходими са заверен препис от решението и удостоверение за влизането му в сила, с апостил и заверен превод.

Трябва ли ми апостил за турски документи?

Да. Турция е страна по Хагската конвенция от 1961 г., затова турските актове за гражданско състояние и съдебни решения се снабдяват с апостил (а не с пълна консулска легализация) и се придружават със заверен превод на български. В някои случаи международните многоезични извлечения могат да заместят апостила — потвърдете това предварително пред съответната община.

Защо преводът трябва да е заверен и защо съвпадението на имената е важно?

Българската администрация разглежда чуждестранни документи само придружени със заверен превод на български, извършен от правоимащ преводач. Имената, датите и номерата в превода трябва да съвпадат точно с тези в българските ви документи; всяко разминаване (например различна транслитерация на име) може да доведе до отказ или до искане за допълнителни документи.

Правна информация: Настоящата статия има само информативен характер и не представлява правен съвет. Конкретните изисквания, срокове и необходими документи могат да се различават според вида на събитието, държавата на издаване и практиката на съответната община, а нормативната уредба може да бъде изменяна. Преди да предприемете действия, проверете приложимите за вашия случай изисквания пред общинската администрация по постоянния ви адрес и пред МВнР, а при признаване на съдебно решение — при нужда се консултирайте с адвокат.

Източници

Свързани статии

Блог